След като се срещат през 1972 на конференция в Хавай, докато се разхождат по плажа и споделят сандвичи, Стенли Коен и Хърбърт Бойер решават да обединят изследователските си усилия. Тогава те успяват да създадат рекомбинантна ДНК молекула и първите генетично модифицирани организми.
В поредица от експерименти, между 1972 и 1974 г., двамата учени и техните колеги от Станфордския и Калифорнийския университет в Сан Франциско се основават на работата на пионери на рекомбинантната ДНК като Пол Бърг, за да разработят техники, които формират основата на рекомбинантна ДНК технология.
Тези експерименти спомагат за раждането на биотехнологичната индустрия.
Петдесет години по-късно, от 25 до 27 май 2022 г., в София се проведе престижната конференция за ДНК баркодиране и биоразнообразие.
Тази конференция е първа и уникална по рода си като тема, засягаща изследванията на ДНК баркодирането на биоразнообразието не само за България, но и в Източна Европа. Събитието е голямо постижение за проекта BULCode, насочен към насърчаване на изследванията на биоразнообразието в България чрез технологии за ДНК баркодиране и създаване на мрежи за сътрудничество в тази област. Проектът BULCode е подкрепен финансово от новата Национална програма „Европейски научни мрежи” 2020-2022, ръководена от Министерство на образованието и науката на България с основни партньори: Институт по физиология на растенията и генетика при БАН (ИФРГ) – координатор, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ), България и Хелзинкски университет (FIN-UH), Финландия.
За нашия екип беше чест да бъдем част от този проект.
Your conference organization was really professional. All worked well and I liked very much being in Sofia. Thank you very much for your hospitality and generosity. Dr. Marko Mutanen (University of Oulu, Finland)
Конференциите на живо се предпочитат от учените дори в тези трудни времена. Технологиите не успяват да заменят напълно личния контакт и общуването в реално време. Доста често най-важните взаимодействия се случват след презентациите, когато всички се запознават един с друг, обменят опит и идеи. Технологиите са единствено средство, което прави конференциите по-ефективни.
Нашата конференция за ДНК баркодиране и биоразнообразие се проведе в хибриден формат – част от участниците присъстваха на място в залите на Парк хотел Москва в София, а останалите участваха онлайн от родните си страни. Резултатът беше много ползотворна научна работа и обмен на идеи.
I enjoyed the conference so much that I could feel the vibes without attending the conference in person. Well done. Andhika Prasetyo (Centre for Fisheries Research, AMFRAHR-MMAF, Republic of Indonesia)
Научните конференции са важна част от дейността на повечето изследователи. Те са места за представяне на нови изследвания, анализи и получаване на обратна връзка от колеги и партньори.
Конференциите се утвърждават все повече като канали за разпространение на знания.
Congratulations for successful and smooth conduct of ICDBB22! I really enjoyed and imbibed lot of science through this conference!!! Nithaniyal Stalin (St. Joseph’s College, India)
От друга страна, организирането на една успешна международна конференция е трудна задача.
Има много проблеми, които трябва да бъдат решени, и пренебрегването или неглижирането им може да намали успеха на събитието или дори да го провали. Организирането на конференция е задача, пред която са изправени много изследователи на различни етапи от своята кариера. Докторантите и младите изследователи често се включват като помощен екип в събитията. Опитните учени взимат участие с преглед и одобрение на доклади, председателстват сесии и обработват покани на лектори. Членовете на организационния комитет председателстват конференциите, те са част и от научните комитети, също така се включва в планирането, управлението и вземането на решения на място по време на събитието. Всички тези ангажименти изискват отдаденост и опит.
И тук идва неоценимата роля на професионалния конгресен организатор като партньор в организирането на всяко едно събитие.
Нашият екип бе забелязан в действие през 2021 г. от изследователите от Института по физиология на растенията и генетика (ИФРГ) към БАН, доц. Георги Бончев и проф. Валя Василева.
Веднага след провеждането на събитието през 2021 ни поканиха да участваме в изготвяне на кандидатура за организиране на заключителна конференция по проекта BULCode и по-късно заедно започнахме подготовката й.
Тhank you so much for organizing this conference and for the excellent program of speakers. Prof. Paul Hebert (Centre for Biodiversity Genomics, University of Guelph, Canada)
Основните въпроси при подготовката бяха: къде и кога да се организира конференцията, как да привлечем правилната аудитория, как да изберем интересни лектори, както и млади обещаващи изследователи, които да се включат в програмата. Трябваше да се подберат внимателно темите за лекциите и постерната сесия, както и да се структурира програмата спрямо броя паралелни сесии.
Всички проблеми решихме в сътрудничество с екипа на Института по физиология на растенията и генетика в дух на доверие и взаимно уважение.
Други важни фигури с голям принос за успеха на събитието бяха членовете на Международния организационен комитет – доц. Калина Ананиева, доц. Ина Анева, проф. Светлана Банчева, гл. асистент Ирина Бойчева, проф. Хелена Корпелайнен, гл. асистент Василиса Манова, доц. Румяна Василевска-Иванова, д-р Ееро Вестеринен, гл. асистент Владимир Владимиров, д-р Хелена Вирта.
Thank you so much for the organization!!! Impressive work from the ICT, the organizing and scientific committees! Gontran Sonet (Royal Belgian Institute of Natural Sciences, Belgium)
Pensoft Publishers бяха издателски и комуникационен партньор на конференцията.
Около 170 души от близо 40 държави взеха участие в събитието, на място и онлайн. Изтъкнати изследователи, участващи в изследванията на ДНК баркодиране, имаха шанса да се срещнат лице в лице, да се насладят на ползотворни дискусии, планиране на бъдещи дейности за сътрудничество и да се забавляват заедно по време на конференцията. Тридневната научна програма завърши с незабравима вечеря в български стил с танци и много добро настроени!
Thank you very much for the films and photos, and above all – for organizing such a great conference. It’s been a long time since I attended such a well-organized conference, full of fantastic lectures and a friendly atmosphere. Bulgaria is wonderful – I will come back for sure. Dr Katarzyna Janik-Superson (University of Lodz, Poland)
Провеждането на това събитие ни накара да се замислим, че в обозримо бъдеще изследователските конференции и срещи няма да се организират изцяло виртуално, въпреки всички предизвикателства на пандемията.
Делегатите, които са предимно учени, искат да обменят своите резултати от изследвания с колегите си, което лесно може да бъде постигнато онлайн; но те също така поставят силен акцент върху общуването на живо и ползите от обмяната на опит лице в лице. Дистанционната комуникация в много случаи намалява ефективността на дискусиите или ги елиминира напълно. Бързо нарастващият брой нови конференции и цифрата на присъстващите делегати подкрепят тази оценка. Човешкият контакт с взаимно доверие и сътрудничество прави успешно общуването, поне за сегашните поколения. Ситуацията може да се промени, когато младите поколения, използващи социални медии, а не лични контакти, ще вземат връх. Дали и кога това ще се случи, обаче, е трудно да се предвиди.
